„Към тъмнината“ е хипнотична с всеки свой ред, въвеждайки ни в съдбата на една билкарка. Омаен разказ за живот в лоното на природата, но също и за човешката самота. Защото когато говориш езика на билките, този на хората се превръща в неразбираем. Поне така е за Анна – жената, която губи все повече човешкия си образ и се превръща в самовила. Но нима самовилите страдат толкова болезнено?
Романът пристрастява като свежото ухание на липовия цвят, държи те здраво като листата на живовляка, тежи, докато не обърнеш и последната ѝ страница, като орехови листа. Енциклопедия на природата е, но и на човешката душа. А тъмнината в нея е много, неизбродима, неизбежна…
А когато късно вечерта оставите настрана „Към тъмнината“, ще дочуете като главната героиня как билките оживяват. Но за нея залогът ще е на живот и смърт. Защото разпознаеш ли гласа им, пътуването към тъмнината вече е започнало. А връщане в света на хората няма.
English
_42021_1.jpg)
