Вашата количка е празна!
Сърдечен арест
„В настоящото издание съм включила стихотворения от книгите „Целувам камъка“ (ДИ „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1983; Национална награда за поезия „Димчо Дебелянов“), „Озонова наркоза“ (издадена с конкурс на „Свободно поетическо общество“, София, 1994; Национална награда за поезия „Иван Николов“), „Избрах“ (Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2005), както и от неиздадената самостоятелно книга „Сгъстено време“. С това слагам край на писането на поезия – макар именно тя да е поддържала огънчето на живота ми в най-трудните му мигове – и едновременно с това благодаря на всички, близки и далечни, чиято обич и разбиране спасяваше душата ми от често навестяващата ме покруса.“
София Несторовa
„Соня Несторова – 50-годишна моя любов и слабост. Висок професионалист, работещ със сърцето и ума си за литературата, дълбока, цялостна, умна и най-важното – талантлива. Готова всеки да посрещне с добра дума и с добра да го изпрати.“
Божана Апостолова
„София Несторова – една от най-нежните и мъдри жени в българската поезия, беше се заканила да спре да пише стихотворения. Сега те ще доизвайват нейната „мека извивка“.“
Георги Борисов
София Несторова
София Несторова е родена на 6 октомври 1955 г. в гр. Казанлък, но от 1961 г. живее в Пловдив. Завършва Славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност Чешки език и литература.
От 1978 до 1996 г. е специалист „Културна дейност“ в Управление „Старинен Пловдив“. В периода 1997–2001 г. работи като продавач в книжарница, домашна помощничка, сътрудничи в бюро преводи и в местния печат, открива и ръководи Галерия „Стръмна“ в Стария град.
От 2002 г. е редактор в Издателска къща „Жанет 45“ – Пловдив.
Превежда от чешки и руски, член е на Дружество на преводачите в Пловдив. Отказва поканите за членство в многобройните писателски съюзи след 1989 година.
Няма добавен откъс от книгата!