Отведи ме в твоите
фантазии.
Заключи ме с очи.
С ръце ме вържи, а
в устните си запази думите,
които когато ме отвеждаше скри.

Сигурен съм, че и вие на драго сърце ще тръгнете след красивите фантазии на Андреа Попдимитрова, ще пожелаете да поемете по дирите на „сладко-солените“ ѝ дни. Тя не подражава никому, толкова е естествена, толкова е искрена, че сред „мъглата от сънища“ просветва ярко слънцето на неподправената красота. Не си спомням скоро да съм чел толкова нежни и докосващи най съкровеното в мен думи:

Разхвърлям душата си, както
пух от възглавница би се разстлал
в краката ми.

Нейната младост е окъпана от слънцето на таланта. Сигурен съм, че Андреа ще запази нежността и надеждите си, че ще остане завинаги такава, каквато я откриваме във великолепната поетична книга „Ще се превърна в стих“. Сякаш Емануил Попдимитров е познавал правнучката си и за нея е написал:

В небесните сфери пламти
на обич блажена дъга.
Там твоята арфа кънти...

Да, арфата ѝ кънти, защото на нас, днешните хора, изморени от бездуховност и от жестокост, много ни се иска да чуем вълшебни песни за силата на Любовта.

доц. д-р Георги Цанков

Няма добавен откъс от книгата!