Сборникът с разкази „Хора“ направо ме зашемети. Толкова близки усетих героите, че след всеки разказ спирах, за да си поема дъх. За да изляза от неусетното ми вмъкване под кожата на Пламъчето или Агата, да се измъкна от тъмния ъгъл на Ани към светлия Париж, да се отърся от огромната мъка, пътувайки към Маскирания за лек, да се гмурна до Олга или Зисула с копнежа за истинската любов, да нося достойнството на Лудата, да бъда чаровния Дмитри или двете циганки джуджета върху тяхното летящо килимче...

Бях всеки един от „хората“ на Катерина. И през мен течеше променлив електрически ток и изгаряше сетивата ми, но възкръсвах след всеки разказ за още доброта и хора с мирис от друг свят.

Талантът и майсторството на един писател най-ярко заблестяват в разказа.

Шапка ти свалям, Катерина Хапсали!

Весела Люцканова

Докато четях „Хора“, имах чувството, че съм на морския бряг. Вълните идват една след друга и не се отдръпват. И се качват сякаш на раменете си. Разказите на Катерина Хапсали започват непрекъснато и самият им смисъл е в започването – постоянно става нещо ново. И именно това ново те води към края.

Честно казано, героите ми приличат и на шарена сол – направени са от много билки, от дъждове и страдания. И от много любов.

Тази книга е модерна книга и модерността й е в това, че е естествена.

Странна смесица са тези разкази от реално и фантазно, от баладично и приказно. Направо са си разкази приказки.

Николай Милчев