Вашата количка е празна!
Мрън-Мрън
Мислите на обичания поет за живота и смъртта, за младостта и старостта, за вдъхновението, за обичта и близостта, за времето, в което живеем, са облечени в прелестните, напевни, емблематични за творчеството му рими.
Неговите „словесни ребуси за любовта“, мъката му по изгубените за родината българчета, копнежът му да се посвещава на своята лирична муза всекидневно, да не замлъква перото му задълго, са само част от темите.
О, боже, закъде съм... Шегата настрана.
Почти не се заглеждам във хубава жена.
Сънят ми е реалност... Реалността е сън...
И значи... И изобщо... И въобще... Мрън-мрън!
Недялко Йорданов
Недялко Асенов Йорданов е роден на 18.01.1940 г. в гр. Бургас. Завършва гимназия в родния си град (1957) и българска филология в Софийския университет (1962). Работи като драматург в Бургаския драматичен театър (1963-83), като гл. редактор на алманах „Море” (1980–1988), а от 1990 г. е драматург на театър „Възраждане” – София.
По-важни поетични книги: „Всичко ще изпитаме” (1963), „Когато ставаме бащи” (1965), „И все пак любов” (1968), „Лирика” (1973), „Младостта си отива” (1977), „Любовна лирика” (1958; 1978; 1979), „Няма време” (1981), „Стихотворения” (1983), „Любовна лирика” (1987), „Остаряваме бавно” (1991), „Не остарявай, любов” (1991).
Пише и за театъра: „Ние не вярваме в щъркели. Пиеса” (1968), „Въпрос на принцип. Любов необяснима. Мотопедът. Пиеси” (1977), „Развод по български. Пиеса” (1978), „Имате ли огънче. Комедия” (1980). Автор е и на роман в стихове за деца и юноши.
Под знака на ИК „Жанет 45” излизат книгите му „Ще те накарам да се влюбиш. Стихотворения” (2001), „Старомодна поезия” (2002), „Историята на една любов” (2002) и току-що излязлата „18 юли. Стихотворения”.
Няма добавен откъс от книгата!