Вашата количка е празна!
Избрано
„Навремето Георги Господинов спонтанно формулира: Едвин Сугарев не пише стихотворения - пише книги. Аз бих казала: по-скоро концентричните кръгове са метафората на неговото писане. Концентрични кръгове, вглъбяващи се отвън навътре. В този смисъл Едвин Сугарев не пише и книги - пише книга. Пише Книгата. (...) Това е и поезия на микроскопичните вглеждания. А ако трябва да направя обобщение за творчеството му - бих го нарекла космогонична поезия, задвижвана от архетипното сцепление на героя и съзерцателя.“
Елка Димитрова
„Безброй са и сцените на любовното, неговите театрални жестове, но и неговите метаморфози. Безброй са начините и формите да се усеща, да се преживява, да се мисли и постига любовта. Тук, в тези поеми, любовта е вечност, тя е абсолют. Тя се самоопределя - за нея няма външна мярка. Тя няма нужда от други основания, освен самата себе си.“
Михаил Неделчев
„Една драматична поезия, в чиито предимно широки, плавно разгърнати стихове кънти неистово разместване на пластовете в социалното битие и съзнание, едно апасионато, което изведнъж придобива пронизваща острота и безизходна сложност, с угрижено търсене на съпричастие в прямотата на разкрепостеното слово.“
Иван Теофилов
Едвин Сугарев
Едвин Стефанов Сугарев е български поет, общественик и политик.
През 1978 г. Едвин Сугарев завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 1981—1984 г. прави редовна аспирантура в Института за литература при БАН по история на новата българска литература. На следващата година защитава докторат на тема „Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледни и стилистични паралели)“.
В периода 1986—1990 г. е научен сътрудник в Института за литература, като междувременно преподава нова българска литература в СУ (1987) и води лекции върху българския експресионизъм в ПУ „Паисий Хилендарски“ (1988).
През 1989 г. става редактор на литературния самиздатски алманах „Мост“. През 1990 г. влиза в редколегията на сп. „Литературна мисъл“, и също е редактор на „Литературен вестник“ от 1991 до 1996 и от 2003 до днес.
От 2002 г. е литературовед в Института за литература — БАН. През 2008 г. защитава докторат на тема „Александър Вутимски – паралелни прочити“ През 2010 г., в несъгласие с начина на реформиране в БАН, напуска и става преподавател в НБУ. Член на редколегията на "Българистика Nuova" - годишник на департамент Нова българистика към НБУ.
Дейността си на литератор и поет Сугарев съвместява с обществена и политическа дейност. През 1989 г. е активист в националното движение „Екогласност“. Народен представител в 7-мото Велико Народно събрание и в 36-тото и 37 Обикновено Народно събрание където е бил зам. — председател на комисията против корупцията, и в периода 1997 — 2002, като посланик на Република България в Монголия и Индия.
Няма добавен откъс от книгата!