Едвин Стефанов Сугарев е български поет, общественик и политик.

През 1978 г. Едвин Сугарев завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 1981—1984 г. прави редовна аспирантура в Института за литература при БАН по история на новата българска литература. На следващата година защитава докторат на тема „Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледни и стилистични паралели)“.

В периода 1986—1990 г. е научен сътрудник в Института за литература, като междувременно преподава нова българска литература в СУ (1987) и води лекции върху българския експресионизъм в ПУ „Паисий Хилендарски“ (1988).

През 1989 г. става редактор на литературния самиздатски алманах „Мост“. През 1990 г. влиза в редколегията на сп. „Литературна мисъл“, и също е редактор на „Литературен вестник“ от 1991 до 1996 и от 2003 до днес.

От 2002 г. е литературовед в Института за литература — БАН. През 2008 г. защитава докторат на тема „Александър Вутимски – паралелни прочити“ През 2010 г., в несъгласие с начина на реформиране в БАН, напуска и става преподавател в НБУ. Член на редколегията на "Българистика Nuova" - годишник на департамент Нова българистика към НБУ.

Дейността си на литератор и поет Сугарев съвместява с обществена и политическа дейност. През 1989 г. е активист в националното движение „Екогласност“. Народен представител в 7^-мото Велико Народно събрание и в 36^-тото и 37 Обикновено Народно събрание където е бил зам. — председател на комисията против корупцията, и в периода 1997 — 2002, като посланик на Република България в Монголия и Индия.