Вашата количка е празна!
Защо госпожица Дора се научи да пече курабийки
В един град има красива стара къща с необикновена градина. Декоративните храсти в градината са оформени с много майсторство. Между тях се срещат конуси, цилиндри, кълба и други геометрични форми, комбинирани в обща композиция. Някои от храстите имат формата на животни – слон, пингвин, пеликан, заек и прочие.
В къщата живеят госпожа Атанасия и племенницата ѝ Дора.
Лелята, госпожа Атанасия, държи на приличието и редовния начин на живот. Всички дейности в къщата се извършват в определен час и тя смята, че това винаги ще бъде така.
Но един ден в тайно чекмедже госпожица Дора открива голяма лупа.
Тази наглед нищо и никаква случка отприщва поредица от драматични събития, в които са замесени техникът Благой, по прякор Джони, художникът Красен Бояджиев, старият Алеко, шивачката Ани, служителката от търговския отдел Аракси Гарабедян, журналистката Маргарита Цветкова, възрастният фотограф господин Лъсков, старата госпожа Цветин, която някога е била оперна певица, внучката на майстор Генчо Шекеров, младият Борис и на последно място, но не по важност – господин Клайн.
Тези събития ще предизвикат промени, за които лелята и племенницата не са подготвени.
В основата на всички перипетии, колкото и да е невероятно, стои една чиния със син кант, пълна с курабийки.
Сотир Гелев
Сотир и Пенко са родени в Асеновград. Сотир – през 1960 г., а Пенко – през 1968 г. И двамата са ходили на уроци по рисуване при Георги Ковачев – един от най-нежните и елегантни български пейзажисти.
Сотир е завършил училището за сценични изкуства в Плодив. През 1982 г. прави анимационния филм „Пилето“, който участва в Берлинале 1984, а същата година печели „Златен гълъб“ в Лайпциг. Докато учи в Художествената академия, рисува комикси за списание „ДЪГА“. Автор е на поредици по книгите на Толкин „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“.
Пенко е учил в Художествените гимназии за изящни изкуства в Пловдив и София. За детския вестник „Венче“ пише и рисува комиксите „Вълшебникът от Оз“ и „Озма от Оз“ по Л. Ф. Баум и „Маугли“ по Р. Киплинг. За същия вестник Пенко рисува комикса „Илийчо и Август“ по сценарий на С. Гелев.
През 1991 г. двамата създават списанието за комикси „Рикс“, за което Пенко рисува комиксите „Песента на аксолите“ и „Ефрейтор Нек“ по сценарии на брат си. Сотир пък рисува комикса „Жмак и тайната на пиргите“. През 1997 г. издават албум с комикса „Маугли“, а година по-късно написват сценария и реализират филма „Магьосници“. През 2000 г. написват сценария и заснемат филма „Колобър“ за БНТ.
От 2001 г. до 2007 г. те са продуценти на телевизионния сериал за деца „Приказки за физиката и астрономията“, от който реализират двеста и петдесет епизода. През 2008 г. и 2009 г. двамата продуцират сериала за деца „Добър ден, господин Жасмин“. През този период Пенко създава 22 комикс албума за британското издателство „The Salariya Book House“. Книги от поредицата излизат в България, Турция, Чехия, Германия, Бразилия и Колумбия.
След 2009 г. Пенко и Сотир започват да работят над поредица от анимационни филми – „Дорога“, „Керата“, „Орбис“, „Вектор и Лектор“, „Имаго“, „Противогаз“ и „Лабиринтът“. През 2011 г. Пенко продуцира телевизионния филм „Жълто куче“ по сценарий на Сотир Гелев и Мария Николова, а Сотир създава авторския анимационен филм „Пилета“ (римейк на „Пилето“ от 1982 г.).
Сотир и Пенко, заедно със свои колеги от списание „Дъга“, организират групата „Проектът Дъга“, чиято цел е да популяризира и възроди изкуството на комикса в България. През 2012 г. издават албума „Над дъгата“. За този албум Сотир създава комикса „Призрак“, а Пенко рисува комикса „Дичо Пъдаря трябва да умре“.
През 2013 г. Пенко илюстрира мултимедийния проект „Приказка за вълшебната флейта“, за работата си по който е отличен с националната награда „Константин Константинов“ в категория „Илюстратор“. През 2013 г. изданието печели годишната награда „Златен лъв“ на Асоциация „Българска книга“: „За цялостно осъществен оригинален проект“ и „За оригинален проект в областта на изданията за деца, който синтезира възможностите на различни медии“. Книгата е поставена на второ място в категория „Запалени читатели“ за младежи от 11 до 15 години на наградата за най-добра детска книга, избрана от самите деца – „Бисерче вълшебно“ 2014.