Тук азбучно са подредени и криво-ляво обяснени думи за феномени и физиономии, познати (нерядко до болка) на повечето пълнолетни и непълнолетни български граждани, потребители на културни, субкултурни и медийни продукти, жертви на социални мрежи и асоциални мечти. Затова надали има нужда от речник; освен че може да се допълва до безкрайност, по природа той е преходен, дори когато  е насочен към бъдещи читатели и изследователи на отминаващите съвремия; речникът е само опит да се препредаде преходността. Основното тук се съсредоточава най-вече в продължаващите промени на последния хронично зациклящ преход след 1989 г. При повечето обяснения се прибягва до предишни, вече трудно разбираеми значения и смисли, както и с асоциации, идващи и призрачно, и епидемично от забравени времена с възкръсващи или съвсем нови словоупотреби. Зад обясняваните думи и словосъчетания изпъкват преходни понятия, образи и лица, в които, казано хегелиански, човек се оглежда (за себе си) и вглежда (в себе си) дори тогава, когато огледалото е криво (само по себе си). Но тъкмо кривите огледала нерядко помагат да се видят по-ясно различните преходни черти на времето, изчистено от грима и претенциите за чиста – и затова проста – истинска история.