Но аз съм склонен да мисля, че всички ние сме призраци… в нас живеят не само нещата, които сме наследили от бащите и майките си, но и всякакви стари, мъртви идеи и стари, мъртви вярвания, такива неща. Те всъщност не живеят вътре в нас, но са пуснали корени там и не можем да се отървем от тях.

Ние неизбежно сме заставени да свидетелстваме, че настоящият момент е изпълнен от миналото, тласкан от неговите императиви, предписания и забрани. Ние или го повтаряме, като служим на това послание, или се опитваме да избягаме от него, или сме развили несъзнавани „планове за лечение“ за него. Във всеки случай миналото определя, поне докато не бъде изведено в пълната светлина на съзнанието.

Азът ни е крехък сал по огромното море, въпреки че отделните ни биографии плават сред отломките на истории, които не са нашите.

Но изборите ни отразяват ценностите ни и предполагаемите отговори на тези въпроси, независимо дали ние ги съзнаваме или не. Да бъдем по-съзнателни е както призоваване, така и задължение.

Миналото не е мъртво; то дори не е минало. И това, на което се съпротивляваме, ще упорства – като преследване.

Няма добавен откъс от книгата!