Вашата количка е празна!
Силуети и портрети из литературата и изкуството
Възможно е почитателите и познавачите на творчеството на Симеон Радев да бъдат изненадани от четвъртия том от поредицата „Неиздаван ръкопис“, защото в него рядко се говори за история и политика. „Силуети и портрети из литературата и изкуството“ е своеобразен преглед на българския културен живот от първата половина на XX век и неговите най-бележити представители, с голяма част от които авторът е бил близък приятел: писателите Елин Пелин, Кирил Христов, Александър Балабанов, д-р Кръстю Кръстев, П. К. Яворов, Г. П. Стаматов, П. П. Славейков, Данаил Крапчев, Димо Кьорчев, Трифон Кунев, Димитър Бояджиев, Кирил Гривек, Стефан Мокрев; след тях, през театралните завеси, зърваме силуетите на Николай Лилиев, Йозеф Шмаха и Маня Икономова, а в третата част стигаме до портретите на художниците Жорж Папазов, Жул Паскин, Бенчо Обрешков, Иван Шошков, Нягул Станчев, Константин Щъркелов, Александър Божинов, Иван Славов.
За да не бъдем обвинени в пристрастност към българското, трябва да споменем и блестящите материали на Симеон Радев за чуждeстранните литературни представители Жозе-Мария де Ередия, Жан Лорен, Джозуе Кардучи, Пол дьо Шеврмон, както и отзивите му за френските импресионисти Албер Бенар, Йожен Кариер, Едуард Мане, Клод Моне.
В четвъртия раздел на този том е включена неозаглавена пиеса на Симеон Радев. Редакционният екип си позволи да стане неин кръстник, но ще оставим читателя да оцени сам достойнствата ѝ.
Симеон Радев
Симеон Радев е роден в град Ресен, Македония, на 19 януари 1879 г. Първоначално учи в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършва френския лицей „Галата сарай“ в Цариград и право в Женева. През 1905 г. става главен редактор на в-к „Вечерна поща“, а през 1906 г. заедно с Александър Балабанов слагат началото на сп. „Художник“. По-късно (1911) основава всекидневника „Воля“ и взема дейно участие в неговото списване. По това време обнародва и своята книга „Строители на съвременна България“ – едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас.
Няма добавен откъс от книгата!