„За архитектурата“, или често цитирана още като „Десет книги за архитектурата“, е енциклопедичен труд на римския архитект и ерудит от I в. пр.Хр. Марк Витрувий Полион. Трактатът е най-ранното запазено свидетелство, очертаващо границите на архитектурната професия и представящо я в нейната цялост и разнообразие от знания, в нейната иманентна мултидисциплинарност и универсалност.

Трактатът се издава за първи път на български език, при това преведен директно от латински - най-ранния от запазените текстове на книгата. Той ще спомогне да се формира представата за античната архитектурна култура на тези, които едва сега се срещат с Витрувий, или да се освежи погледът на онези, които го познават от изданията на почти всички европейски езици.

Посветен на император Октавиан Август, трактатът има за цел да създаде един регистър от дисциплини, необходими на римския архитект по онова време - от проектирането на храмове, обществени сгради и жилища до планирането на градове, селища и територии, без да бъдат пропуснати и детайлите, и материалите, и конструктивните, и производствените принципи на изграждането им.

Едновременно с това витрувианският текст пресъздава и художествената система, развита от елинистичния свят и основана върху представите за свързаност и пропорционално единство между човешкото тяло, архитектурата и Вселената, подчинени на природните/космическите хармонии. В това отношение книгата на Витрувий е и първият труд от областта на архитектурната теория.

Предвид тематичната широта на публикацията се очаква интерес към Витрувий да проявят не само и не толкова архитекти, а по-скоро всички останали кръгове на хуманитаристи, изкуствоведи, историци и изследователи на Античността, за които наследството ѝ обяснява все повече неща от случващото се днес.