В произведенията и творческите търсения на художника Станислав Памукчиев наблюдаваме множество символи с дълбочина на внушение, носещи заряда на антиномни въпроси. Такива са противопоставянето на черното и бялото в монохромността на избора и колоритния подбор. Също така и използването на естествени материали, употребявани в бита на първобитните общества, са противопоставени на иновативността на художествената техника.
На фокус е сблъсъкът между вида на материала, неговата структура, поведение и съдържание в комбинация със съвременно търсене и внушение.
Огънят, изгарянето, претопяването и пепелта, разгледани паралелно като технология и ритуалност, са носители на огромен архетипен заряд. За анализиране на използваната техника се извеждат множеството психологически, исторически и културни основи, които са първопричина за нейното прилагане.
Текстът е наситен с търсения, промени, иновации, психологически анализи и запълва едно недокоснато пространство от пластове на модерното изкуство и психологията на изкуството. Станислав Памукчиев надгражда творческите опори на съвременното изкуство и доказва, че културните събития е необходимо да носят дълбинната тежест на едно осъзнато изкуство. Основите на човешкото съществуване, неговата връзка със света на невидимото, сакралното, тайното и мистичното – натам се спускат посоките в тази книга. Творчеството на Памукчиев неизменно се преплита, отразява, бори се, превъзмогва и преобразява света на изкуството през епохата, която преминава. Художествеността претърпява своите необходими превъплъщения, но истинската промяна настъпва със способността да бъде изразена душевната трансформация.
Размишленията са насочени към невидимия потенциал в произведенията на Станислав Памукчиев. Срещата на артиста със заряда на идеята, нейното осмисляне, съзряване, създаване и експониране в галерийното пространство. Разглежда се произведението като влиятелен образ с лично ниво на съществуване, като внушение, събуждащо дълбоки предбитийни кодове, пренесени през времето чрез унаследяване. Книгата крие ключ за разбирането на изкуството като безвремево внушение на актуалност.
English
