Милиони читатели по света познават и обичат героите ѝ, начело с Еркюл Поаро и госпожица Марпъл, но в продължение на десетилетия за нея се знае твърде малко. Агата Кристи ревниво пази личния си живот от публичност, като отбягва вниманието на пресата, отказва да дава интервюта и за кратко дори изчезва безследно. Край на мълчанието на тази необикновена жена слага книгата ѝ „Автобиография“, издадена наскоро след смъртта ѝ.

Агата Кристи започва да пише своята автобиография през април 1950-та и я завършва петнайсет години по-късно, на 75-годишна възраст, защото, по нейните думи: „Това е най-подходящият момент да сложа точка. Просто няма какво повече да се добави, що се отнася до нещата от живота“. 

През последните десет години от живота си тя се радва на някои забележителни успехи:

• заснемането на филм по книгата „Убийство в Ориент експрес“;
• феноменалния успех на пиесата „Капан за мишки“, която дълги години не слиза от сцената;
• продажбите на книгите ѝ по цял свят, които растат с всяка изминала година и оглавяват класациите за бестселъри в САЩ и Великобритания;
• титлата Дейм (женският еквивалент на титлата Сър във Великобритания), с която е удостоена през 1971-ва.

Но това е само допълнително признание за постиженията ѝ, които в собственото ѝ съзнание принадлежат на миналото. През 1965 година тя основателно може да напише: „...доволна съм. В живота си направих това, което исках“.

Въпреки че това е автобиография, Агата Кристи не допуска да бъде строго ограничена в усмирителната риза на хронологията. Очарованието на тази книга се дължи отчасти на обстоятелството, че писателката се оставя да бъде водена от внезапните пориви на мисълта, като прекъсва нишката на разказа с размишления върху непонятните навици на прислужниците и преимуществата на старостта или прескача напред във времето, тъй като някоя черта на характера ѝ в детството ярко ѝ напомня за внука ѝ. Обилно подправена с духовитите, проницателни и крайно интересни размишления на един необикновен ум, автобиографията на писателката се чете със същата увличаща лекота, както и детективските ѝ романи. 

Агата Кристи ни кани в своя свят с непринуденост и топлота и ни повежда на едно вълнуващо пътешествие през годините, част от което са щастливото ѝ детство във Викторианска Англия, работата ѝ като доброволка по време на двете световни войни, двата ѝ брака и раждането на дъщеря ѝ Розалинд и, естествено, нейната феноменална кариера. Но тя не се чувства длъжна да включи абсолютно всичко в автобиографията си. Пропуска да опише определени събития, които може да се струват важни на някои – като например прословутото си изчезване (макар че по този въпрос на различни места в текста се срещат препратки към предишен пристъп на амнезия, които хвърлят светлина върху действителния ход на събитията). Колкото до всичко останало, тя отбелязва: „Струва ми се, че помня само това, което съм искала да запомня“. И въпреки че описва раздялата с първия си съпруг с трогателно достойнство, тя предпочита да си спомня забавните и щастливи моменти от живота си с него. 

Почти 50 години след смъртта ѝ Агата Кристи продължава да е неизбледняваща литературна икона! Тя е най-издаваният автор за всички времена, надминат по продажби единствено от Библията и произведенията на Шекспир. Книгите ѝ са издадени в тираж над 4 милиарда копия и са преведени на повече от 100 езика. И въпреки това, с присъщата ѝ срамежливост и неувереност, тя никога не е убедена в това, че е истински писател: „Понякога чувствам, че се преструвам на нещо, което не съм, защото дори и днес все още не се чувствам напълно като истински писател. Все още изпитвам онова съмнение, че май по-скоро само се правя на писател“.

Поклонниците на Агата Кристи вероятно ще бъдат любопитни да научат, че великата писателка е била добра пианистка и че е мечтала да стане оперна певица, че е опознала различните отрови от работата си в аптека, че е била страстна любителка на сърфинга и морето... И, както самата тя признава: „Двете неща, които са ме развълнували най-много в живота ми, са моят сив, чипонос „Морис Каули“ – гордостта, че притежавам собствена кола, и вечерята със самата кралица в Бъкингамския дворец“.

Тази книга е невероятна среща с една изключителна, неповторима личност. Пътят на Агата Кристи е изпълнен с радости и скърби, с премеждия и триумфи, но винаги – с оптимизъм и жажда за живот! Малцина биха могли да извлекат по-наситено и пъстро удоволствие от съществуването! И това превръща тази книга в химн на радостта от живота. Тя ще ви зарази със своя оптимизъм, ще ви помогне да преосмислите собствените си тревоги и неволи и ще ви вдъхне кураж и нова страст към живота! „Обичам живота. Имаше моменти, в които се чувствах дълбоко отчаяна, нещастна, съкрушена от скръб, но въпреки това все още съм убедена, че да бъдеш жив, е нещо велико“, казва писателката.
Когато прочетете нейната автобиография, Агата Кристи вече няма да бъде само един от любимите ви писатели. Тя ще се превърне в една от любимите ви личности.