Истината е, че като народ ние идваме на Балканите след поредното преселение на народите, когато „картината за свят“ тук е вече завършена – с религиозната си доктрина, с държавническата си йерархия и социалната си стратификация, с философията и ценностната си система, с ритуалите, изкуството, литературата и културата си. Това ни обрича на раздвоеност и застрашеност, на безконечен низ от кризисни състояния и главоломни лутаници, на постоянно поддържан ту тлеещ, ту избухващ – конфликт, в който на жилавост и бъдеще обикновено се радва чуждото.