Вашата количка е празна!
Помни войната. Съвети за строеви офицери
„Помни войната – съвети за строеви офицери“ е най-значимата част от писменото наследство на легендарния полковник Борис Дрангов – човек с чист възрожденски патриотизъм, военен педагог, oтличен организатор и блестящ оратор. Тази забележителна книга разкрива частица от онази мощна и всепобедна харизма, присъща на офицера, заради която негов подчинен изписва с ножа си върху скала думите „Аз служих при Дрангов“, а началникът му казва „Мечтая за деня, в който ще служа под командването на Дрангов“. На 26 май 1917 г. героят от три войни преминава във вечността, умирайки от раните си, получени при артилерийски обстрел на Завоя на Черна. Можем спокойно да приемем, че заветът му към бъдещите поколения е записан в страниците на тази книга и докато тя се чете, ще са живи уроците по лидерство и човечност на автора ѝ.
Полк. Борис Дрангов
Борис Дрангов е роден на 3 март (15 март нов стил) 1872 година в Скопие, тогава в Османската империя, в семейството на Стоян и Гюрга Дрангови.Баща му е богат търговец на дървен материал. Завършва пети клас на българското педагогическо училище в родния си град с отличен успех. През 1891 година е приет във Военното училище в София и със заповед №102 от 11 юли е зачислен към 1-ва юнкерска рота.
По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) Дрангов напуска военната служба и заминава за Македония заедно с други офицери, където събира чета от 120 души, която се подвизава в планината Плавица, Кратовско.
През 1904 г. като поручик във 2-ри конен полк е командирован в Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия, като междувременно на 3 януари 1905 г. е произведен в чин ротмистър. През 1907 година завършва академията с отличие и се завръща в България, за да продължи службата си в армията – 6-ти пехотен, а след това в артилерийски полк. За кратко време е назначен за преподавател в Школата за запасни подпоручици в Княжево, а след това е ескадронен командир в 10-и конен полк в Шумен. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател по тактика във Военното училище в София. През този период започва да пише във военни издания, предимно в списание „Народ и армия“.
В годините 1910 – 1912 година майор Дрангов заедно с подполковник Александър Протогеров, майор Петър Дървингов и подполковник Климент Кръстев застава начело революционната група от дейци, принадлежащи към бившия Върховен комитет.
Няма добавен откъс от книгата!