В края на 80-те и началото на 90-те години дойде „краят на комунизма“. И той беше
осъден като „престъпен режим“. Новата „истина“, дошла на негово място бе „демокрацията“
/„нормалната държава“/. От „демокрацията“ се очаквахме само мир и всестранен просперитет.
В онзи момент бяхме забравили онова, което знаем – че в античния свят Атинската демокрация
е водила постоянни войни. Две години на всеки три Атина е била във война и няма период без
война по-дълъг от десет години.
И днес виждаме, че макар главната „заплаха за световния мир“ да се разпадна като
форма на власт, войните не спряха. И се появи един „нов“ въпрос, стар колкото света: Откъде
идва войната, най-голямото зло в историята на човечеството? Явно не само от „злите“
идеологии, а от по-дълбоки извори, които могат много лесно да употребяват и „добрите“
идеологии; или идеологиите на „добрите“. А как през XXI век може да се направи нация с
идеология от първата половина на XX век – и то со подкрепата на глобалистки сили – ако не с
война?
Това е главният философско-исторически въпрос, около който се разгръща настоящото
изследване върху конкретно-исторически проблем: отношението руско-украинско в неговата
историческа дълбочина.
English
