Втората част от енциклопедичния труд на великия руски историк разглежда бурния период на възхода на Византийската империя като завоевателна и съзидателна сила между 518 и 610 г. след смъртта на император Анастасий и възкачването на престола на Юстиниан I.

Цялото царуване на яркия византийски властник е пропито с копнежа му за възстановяване на Римската империя. Той остава в историята и с бурното строителство; не само перлата „Света София“ в Константинопол, но и редица други сгради са определяни като чудо на архитектурата. Показани са усилията му за кодификацията на действащото римско право в неговия „Corpus Iuris Civilis“, който се използва от науката до ден днешен. Стремежът му за централизиране на огромната империя води до създаването на поземления кадастър, данъчното облагане на земята и въвеждането на системата на наследствената аренда. И всичко това е подчинено на основната цел: обединяването на обширната и разнородна империя чрез налагането на единство на вярата и закона.

Успенски представя и силното влияние на съпругата на Юстиниан – императрица Теодора, съпроводено с интересни подробности и противоречиви оценки, като обръща особено внимание на свидетелствата на историка на императора Прокопий Кесарийски.

Руският учен не отминава без внимание процъфтяването на търговията и връзките с Изтока на Византийската империя, проявите на т.нар. циркови партии и въстанието „Ника“, установяването на позорното и мракобесническо управление на Фока до възцаряването на Ираклий, когато настъпва нова ера в развитието на могъщата държава.