Драган Цанков e един от видните обществено-политически дейци преди Освобождението и в първите десетилетия след него, та чак до началото на XX в. Неговият бурен живот и още по-бурната му дейност като политик и държавник го определят като спорна фигура в българската история. Липсата на достатъчно негови лични писма и автобиографични документи налага използването на чужди дипломатически архиви, за да се осветли по-пълно неговата дейност на борец за църковна и политическа свобода. След Освобождението забележителна е последователността му в неглижиране на българските монарси – княз Александър I Батенберг и цар Фердинанд Сакскобургготски. 

Делото на Драган Цанков е разнопосочно и с противоречиви оценки от съмишленици и опоненти. Първоначално той се изявява като убеден родолюбец и русофоб, който отхвърля руската имперска политика за завладяване на България. Но в последните години от своята активна политическа и държавническа дейност той е отявлен русофил, сам продал се на Русия, за да обслужва нейните завоевателни интереси. Цената, на която продава своята съвест, е доста висока за времето – 20 000 франка еднократно и 40 000 рубли годишна „персонална помощ“, а за издаване на вестник, в който той да пише против българския княз и правителство – други 12 000 рубли. И в това е голямата трудност да се даде цялостна оценка на извършеното от него: макар и да е известна неговата политическа метаморфоза от русофоб в русофил, той е белязан с ореола на „строител на съвременна България“.