Една срещу друга, като резултат от Втората световна война, застават две държави с диаметрално противоположна тежест и значение в международната политика. Това логично определя и техните възможности на дипломатическата сцена. А под покривалото на общата идеология „дълбоките чувства“ на „приятелство и братство“ се оказват само параван, зад който съществуват прагматични цели и интереси. Върху поведението на България и Югославия влияе различната им степен на чувствителност към външния съветски фактор и зависимостта от него. Под булото на „идеологическото единство“ архитектите на съветската политика се стремят да моделират билатералните отношения според своята стратегия за влияние и доминация в Югоизточна Европа. Така сложната плетеница от създадени исторически обстоятелства, властови амбиции, политически стремежи и идеологически зависимости задвижва процесите, които определят посоката на българо-югославските политически отношения и развитието на ключовия за тях македонски въпрос.

Това изследване представлява опит да се надникне отвъд видимата страна на фактите, за да се обясни в дълбочина характерът на случилото се между двете страни в този период. Авторът прави това, очертавайки и фона на историческата действителност в Югоизточна Европа, върху който се развиват политическите отношения между България и Югославия.

Книгата съдържа задълбочен анализ на събитията и процесите между двете държави преди 1947 г., който е направен, за да изясни как се заплитат едни сложни и противоречиви политически взаимоотношения.

През осмислянето на тези взаимоотношения всъщност минава и част от разбирането на Югоизточна Европа като цяло.
 

Няма добавен откъс от книгата!