„Русия – НАТО и средата на сигурност след Студената война“ изследва един от основните проблеми в световната политика, породен от внезапна, но трайна геополитическа промяна в международната система на границата на две столетия, чиито последствия още не са завършили. Промяната бележи края на едно състояние в световната система на международни отношения, окачествявано повече от четири десетилетия с понятието Студена война. Когато събитията в Източния блок в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век слагат край на двуполюсния модел, тогава от стратегически врагове двете сили – най-мощният и останал единствен след разпускането на своя източен еквивалент военно-политически съюз – НАТО и най-голямата държава, наследничка на СССР – Руската федерация, започват преговори и лансират идеи за сътрудничество, отстъпки и дори опити за изграждане на партньорски отношения на институционално ниво.

Международните среди в модерната и в съвременната епоха са изпълнени с достатъчно примери на крайни и противоречащи си отношения Русия–Запад, когато и двете страни се дефинират взаимно по различен начин. Отношението, което се характеризира с противопоставяне един на друг, има различни измерения – политическо, идеологическо, стратегическо, военно, икономическо, технологическо, културно, дори изграждане на политически митове за „противника“ или „врага“. Всички прояви на посоченото поведение се превръщат в същностни характеристики на системата на двуполюсното противопоставяне Изток–Запад. Днес идеологическите разделения са преодолени, но не и геостратегическите. Именно тези отношения са предмет на анализ в книгата „Русия, НАТО и средата на сигурност в края на Студената война, част първа, 1989–1999“.

Няма добавен откъс от книгата!