Целта на изследването е да рамкира модел за проучване на франкофонската тема в класическата българска литература. То е част от лингвокултурната археология, която проучва френско-българските културни контакти през призмата на българската литературна традиция. Дава се нов прочит на класически за българската културна история произведения, като се акцентира върху панорамата от образи на български франкофони. Лингвокултурният аспект е конкретизиран в проучването на образователния паркур на литературните герои, овладели в различна степен богатството на френския език, в лингвистичния анализ на речевите им изяви и в изследването на френскоезичния лексикален компонент от авторовия дискурс. Чрез лексико-семантичен и етимологичен анализ е проучен словникът на романа „Тютюн“ и е конструиран тезаурус от френцизми, използвани от Димитър Димов.
English
