Вилхелм Райх е известен преди всичко като ученик на Фройд, на когото изменя и се оплита в биологически спекулации. Обратно на този предразсъдък, всъщност Конитцер го поставя в пресечната точка на най-разнообразни влияния ­ от психоанализата през марксизма до виталистичната биология и философия на двайсетте години на XX в. На тази основа той проследява главната нишка, преминаваща през разнообразните трудове на Райх във връзка с анализата на характера, масовата психология на фашизма, изследването на рака, екологията и метеорологията, като го представя като уникална личност и учен.

Изследванията на Рaйх, който, подобно на своя учител Фройд, се е опитал да пробуди света от сън, не биват разбрани като повик към свобода, а като застрашително релативизиране на съществуването, и предизвикват страх и съпротива. По адрес на изгарянето на трудовете му от страна на фашистите Фройд подхвърля иронично, че все пак това, че не изгарят самия него, е някакъв прогрес. Райх става жертва на инквизицията в „просветена“ Aмерика – работите му са изгорени (между другото, това се случва отново през 1960 г.), а уредите – натрошени с брадви.

На 3 ноември 1957 г. около седем часа сутринта Вилхелм Райх е открит мъртъв на леглото в килията си. Прозорецът е отворен и подът на килията е побелял от падналия през нощта сняг.

Няма добавен откъс от книгата!