Да промениш погледа си към света не предполага нито наивен оптимизъм, нито изкуствена еуфория, предназначена да компенсира нещастията. Доколкото незадоволеността и разочарованието, произхождащи от объркването, което царува в съзнанието ни, са наша ежедневна участ, то да си повтаряме непрекъснато „Аз съм щастлив!“ би било също толкова безполезно упражнение, колкото да боядисваме разрушена стена. Търсенето на щастието не се състои в това да виждаш живота в розово или да ослепееш за страданията и несъвършенствата на света.

Щастието не е и усещане за екзалтация, която трябва да задържим на всяка цена, а премахване на токсините на ума като омразата и обсебването, които буквално тровят съзнанието. Затова трябва да придобием по-добро познание за начина, по който то функционира, и едно по-точно възприемане на реалността.

Щастието не идва от само себе си, то не е благодат, с която щастлива орис може да ни залее или обрат на съдбата да ни отнеме; то зависи от нас самите. Не се става щастлив за една нощ, а с цената на търпелив труд, ден след ден. Щастието се изгражда, а това изисква усилия и време. За да бъдем щастливи, трябва да променим самите себе си.

Лука и Франческо Кавали-Сфорца

Няма добавен откъс от книгата!