Изданието бележи началото на последователен цялостен превод на български език на „Нравствени съчинения“. Започва се със „Забележителни дела и думи“, защото самият Плутарх ги e създал като съществено допълнение към „Успоредни животописи“. Авторът е работил със съзнанието, че словата на изтъкнатите личности са събрани „като примери и зародиши на животоописанията им“. Тъй като дават възможност да се абстрахираме от намесата на съдбата, „изказванията и изявленията, които съпътстват делата, страданията и успехите, позволяват да наблюдаваме ясно духовния облик на всеки“. Така въпреки че Плутарх залага в тях претенцията за историчност, тези афоризми, анекдоти и дори кратки есета носят заряда на етнокултурна характеристика. Те ни позволяват да надникнем в най-скритите кътчета на гръцкия, римския и варварския характер с техните добродетели и пороци, със забележителни примери за приятелство и любов, воинска доблест, уважение към равностойния противник, чувство за чест и достойнство и какво ли още не. Затова не е учудващо, че към тях се обръщат много поколения европейци, които ги четат и имитират.
English
