Вашата количка е празна!
Pape Satan Aleppe - Хроники на едно течно общество
Това внушително томче съдържа над 170 есета, публикувани между 2000 и 2015 г. в емблематичната рубрика „Бустина ди Минерва“, която Умберто Еко (1932-2016) списва във в. „Еспресо“ от 1985-а. Върху злободневието и актуалността той гради своите размисли, понякога странни и стряскащи, друг път иронични и забавни, ала неизменно нестандартни и оригинални. И така съставя същинска енциклопедия на историческите корени, настоящето и бъдното на съвременния свят във всичките му измерения – политическо, идеологическо, социално, технологично, медийно, конспиративно, митотворческо, културно, духовно, верско, екзистенциално… Лебедова песен, достойна за един ерудит, философ, прозорлив мислител и завладяващ разказвач на истории с находчив ум и неизчерпаемо чувство за хумор.
Неслучайно заглавието е „Pape Satàn aleppe“. Мнозина тълкуватели са се опитвали да разгадаят мистериозния смисъл на възклицанието на Плутос от Седма песен на Дантевия „Ад“, но никой не е успял докрай. Какъв по-подходящ надслов за хрониките на днешното течно общество, менливо, неустойчиво, нерядко необяснимо и объркано, лутащо се в търсене на своята идентичност.
Умберто Еко
Умберто Еко е италиански писател, философ-семиотик и медиевист, най-известен със своите романи и есета. Роден през 1932 г. в Алесандрия в италианската провинция Пиемонт.
Баща му е счетоводител и е мобилизиран по време на войните през 30-те и 40-те години. По време на Втората световна война Умберто Еко и майка му Джована живеят в малко планинско село. След войната той учи средновековна философия и литература в университета в Торино и през 1954 г. защитава докторска дисертация върху Тома Аквински.
През следващите години Умберто Еко работи като културен редактор в RAI, където се сприятелява с група авангардни художници, музиканти и писатели. През 1956 г. публикува първата си книга „Il Problema Estetico di San Tommaso“, разширение на докторската му дисертация, и започва да преподава в университета в Торино. След 1964 г. преподава във Флоренция и Милано, а през 1971 г. става професор в Болонския университет.