Разказите в този сборник разбиват предразсъдъците, познатите теории, предопределеността, която приковава героите към дадено място или дадена епоха.
Това са темите на Биой, винаги едни и същи, винаги различно разказани.
Прочитът на тези разкази, въпреки присъствието на фантастичното, въпреки честата ирония и тънкия хумор, винаги отвежда към дълбокото проникване в душевността на героите – противоречива и предсказуема, в която духът и материята са във вечно единоборство.
И трябва да се съгласим с мексиканския Нобелов лауреат за литература за 1990 г. Октавио Пас, който обобщава, че Биой ни отвежда към метафизическите вълнения и към проникване в трансценденталното. Да, метафизика, но не педантична и отегчителна, а облечена в сюжети, които увличат читателите, като в най-добрите криминални или приключенски истории.
Името на Адолфо Биой Касарес (1914 – 1999) се спряга редом с имената на Борхес и Кортасар. Автор e на сборници с разкази и романи, чийто стил не изневерява на омагьосващата испаноезична словесност.
English
_50901_1.jpg)
