Вашата количка е празна!
Нощен влак за Лисабон
Този амбициозен роман и огромен международен бестселър навлиза в дълбините на споделената човечност и предлага спираща дъха представа за любовта, живота и литературата. „Нощен влак за Лисабон“ е завладяващо изследване на съзнанието, възможността за истинско разбиране на друг човек и способността на езика да определя самите нас.
След случайна среща с мистериозна португалка учителят по древни езици Раймунд Грегориус внезапно изоставя подредения си живот, за да започне нов. Тръгвайки по следите на Амадеу де Прадо – (измислен) португалски лекар и есеист, чиито писания изследват идеите за самотата, смъртността, смъртта, приятелството, любовта и лоялността, – той хваща нощния влак за Лисабон. Грегориус е обсебен от книгата на Прадо и нетърпеливо се опитва да разбере живота на автора. Тези разследвания го превеждат през цял Лисабон и го срещат с хората, чийто живот е бил преплетен с този на Прадо. Постепенно се очертава образът на един необикновен човек – лекар и поет, който се бунтува срещу диктатурата на Салазар.
Грегориус все повече се заплита в текстовете и живота на Прадо, като от един момент нататък пътуването към него се превръща в пътуване към самия себе си.
„Тази книга се чете почти на един дъх и не може да бъде оставена... Наръчник за душата, интелекта и сърцето.“
Die Welt
Паскал Мерсие
Паскал Мерсие е литературният псевдоним на швейцарския философ Петер Биери. Роден е през 1944 г. в Берн, но живее в Берлин. Като малък се увлича по книгите на Карл Май. Истински е пленен от старите езици – древногръцкия и староеврейския. Биери изучава философия, английски и индийски в Лондон и Хайделберг. Там той получава награда за докторска степен на Дитер Хенрих и Ернст Тугендхат за своята работа в областта на философията на времето. След предаването на доктората си, Биери работи като научен сътрудник във Философския факултет към Университета в Хайделберг.
Петер Биери съосновава центъра за изследвания „Познание и интелект“ към Германската фондация за изследвания. Основен момент в изследванията му са философията на мисълта, епистемологията и етиката. От 1990 до 1993 г. той е професор по история на философията в Университета в Марбург; от 1993 г. преподава философия в Свободния университет в Берлин, където заема позицията председател на катедрата по филология, наследявайки своя наставник Енрст Тугендхат.
Издава първия си роман на 51-годишна възраст. Книгите му се радват на изключителен читателски интерес. През 2007 г. авторът получава наградата Marie Luise Kaschnitzи е отличен с италианския приз Premio Grinzane Cavour за най-добър чуждоезичен роман.