В следвоенните години Габрово е един пъстър конгломерат от все още съществуващи, но одържавени 220 фабрики. От тях сега не е останала нито една. Те са имали най-модерна за времето си техника, но създателите на тези фабрики измират по лагери и затвори. В този конгломерат са и още работещите занаятчии, и интересният и пъстър градски живот. По селата радостта на селяните от собствения им труд е унищожена чрез едно организирано от новата власт заграбване на имотите им, водещо до трагедии в семействата и до масовата им миграция в града. Технически грамотните хора, мнозина получили образованието си на Запад, полека-лека изчезват, но просвещенският буден габровски дух, ентусиазмът от наука и техника са все още живи и заразителни в града.
В тази атмосфера в семейство, борещо се с беднотията, се ражда едно момче, което жадно поглъща ентусиазма на баща си, учител по физика, ентусиазъм за просвещение и техника. Тази книга разказва как това момче, играло в задния двор на фабрика „Троица“, израства до способен инженер и учен, който създава ядрени енергийни съоръжения в световноизвестна фирма. Пътят му минава през училищата в Габрово, университетите в Габрово и Дрезден, институти в София и Карлсруе, за да стигне до голям енергиен концерн, а оттам до различни страни на индустриалния свят. Този път е осеян къде с лекота и успехи, къде с огромно напрежение и трудности както в комунистическа България, така и в капиталистическа Германия, произтичащи от противоречията между вечния стремеж на едни с труда и таланта си да създават блага за хората и други, които с огромна енергия се стремят към власт и са готови престъпно да пренебрегнат интересите, здравето и дори живота на хората. Паралелът между подобни преживявания на Изток и на Запад е неволен, но впечатляващ.

Няма добавен откъс от книгата!