Този роман е художествена измислица. Всички прилики и разлики с действителни лица и събития са случайни.

„Прозата на Йордан Славейков разказва за травмите, които правят човека едновременно чуплив и устойчив. Това е книга за устоите на семейството, която не само е безкрайно чужда на семейните саги, но и подкопава опита на съвместното живеене, като носи нова, алтернативна чувствителност. Защото човек живее не в семейството, а в кожата си.“

Борис Минков

„Кой е Йордан Славейков? Хора в думи не бива да се побират с претенция за точност и той не прави изключение. Все пак, той е човековед. Някога това беше определение за режисьор – не просто психолог и не просто човек. Раним, агресивен, противоречив, любопитен, държащ се за истината и приятелите си.

Може да бъде разпознат по леката походка, силния глас и колоритните словесни примери. Може да бъде намерен във всеки софийски театър, около НАТФИЗ или алеите на НДК. Ако го заговаряте, бъдете умни. Ако си уговаряте среща с него, бъдете точни и не противоречете дълго. Той ще ви обича, ако пожелае.

Пие, но премерено. Пуши цигари без дим. Пише всеки ден. Живее чрез и за изкуствата, стига те да не са бойни. Тъгува сам. Работи със страст. Разпознаваем е с това, че след като ви подразни, го обиквате. Написал е две пиеси и половина. „Последна стъпка“ е първият му роман.“

Д. Касабов