Вашата количка е празна!
Платото. Антиутопичен роман
Книгата "Платото" е една от най-съкровените творби на Владимир Свинтила. Писана през 60-те години на ХХ век, тя има удивителна съдба.
Макар в онова десетилетие да настъпва кратко "размразяване" в Източна Европа /1958-1968/, всичко се оказва поредната лъжа. Под егидата на хрушчовизма реформаторите-комунисти предприемат една - уж непремирима - критика и самокритика на сталинизма /това се отнася и за т.нар. "априлско поколение" у нас!/. Ала в действителност те само подновяват старата марксическа утопия и възкресяват илюзорните блянове на ленинизма за тотална - освен политическа, също "научно-техническа" и "културна революция". Илюзии, в които авторът вече не вярва.
"Платото" с персонажи като Надзора и Великия конвой е онова плоско и равно място, където се вие пътят ни - между греха, дявола и смъртта. Път, който писателят безспорно познава.
Владимир Свинтила
Владимир Свинтила (1926–1998) произхожда от комунистическо семейство (неговият баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия). Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма.
Владимир Свинтила (псевд. на Владимир Георгиев Николов) е роден на 29.04.1926 г. в София. През 1949 е изпратен в концлагера Богданов дол, след това Куциян. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1952 г.). Пише литературно-критически и публицистични съчинения в твърде широк спектър, публикува по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство, народопсихологията, българските национални традиции… Познавач на много съвременни и древни езици, Свинтила превежда от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки, латински език. Негово дело са преводи на “Сонети” (1956) на Шекспир, “Песни и поеми” (1957) на Р. Бърнс, драми на Шекспир, Б. Шоу, Дж. Пристли, Дж. Осбърн. Умира през януари 1998 г.
Един от неколцината представители на модерната антикомунистическа литература в България.
Няма добавен откъс от книгата!