Първата част на книгата е драматична хроника на 60-те години на ХХ век, разкрита през „романа в писма“ на хърватската класичка Весна Парун и българския актьор Вели Чаушев. Интимният сюжет от писмата им от 1963–1965 – до последното 30 години по-късно, е поставен в глобалния контекст на времето: „измамната свобода“ на 1962 и последвалата през 1963 г. Студена война с тягостното ѝ отражение върху културните процеси и междудържавните отношения. Не е премълчан фактът, че Весна Парун е принудена да напусне България през 1967. Приятелствата на голямата хърватка с дисидентски настроени писатели като Радой Ралин и Блага Димитрова, интересът ѝ към поета-самоубиец Пеньо Пенев, към „майсторите на страданието“ Яворов и Ясенов, свидетелстват за нейния свободолюбив и опозиционен на тоталитаризма дух. Такава е Весна и в личния си живот, в избора си да живее необвързано и волно. Интимните ѝ писма изграждат нейния сложен и многоцветен портрет – толкова талантливо, колкото и световноизвестното ѝ творчество.

Втората част включва стихове, есета и пътеписи на Весна Парун, посветени на България, която тя мисли като своя втора родина. Овладяла богатствата на езика ни, тя превежда десетки български поети – от символистите до съвременниците. Модерната ѝ естетика безспорно е повлияла върху новаторски настроените ни творци, неслучайно тя също е превеждана от цял „екип“ съмишленици. В книгата ще откриете факсимилета от нейните писма, богат снимков материал, две авторски рисунки, подарени на български приятели.

Катя Зографова

Няма добавен откъс от книгата!