Your cart is empty!
Българската одисея на Весна Парун
Първата част на книгата е драматична хроника на 60-те години на ХХ век, разкрита през „романа в писма“ на хърватската класичка Весна Парун и българския актьор Вели Чаушев. Интимният сюжет от писмата им от 1963–1965 – до последното 30 години по-късно, е поставен в глобалния контекст на времето: „измамната свобода“ на 1962 и последвалата през 1963 г. Студена война с тягостното ѝ отражение върху културните процеси и междудържавните отношения. Не е премълчан фактът, че Весна Парун е принудена да напусне България през 1967. Приятелствата на голямата хърватка с дисидентски настроени писатели като Радой Ралин и Блага Димитрова, интересът ѝ към поета-самоубиец Пеньо Пенев, към „майсторите на страданието“ Яворов и Ясенов, свидетелстват за нейния свободолюбив и опозиционен на тоталитаризма дух. Такава е Весна и в личния си живот, в избора си да живее необвързано и волно. Интимните ѝ писма изграждат нейния сложен и многоцветен портрет – толкова талантливо, колкото и световноизвестното ѝ творчество.
Втората част включва стихове, есета и пътеписи на Весна Парун, посветени на България, която тя мисли като своя втора родина. Овладяла богатствата на езика ни, тя превежда десетки български поети – от символистите до съвременниците. Модерната ѝ естетика безспорно е повлияла върху новаторски настроените ни творци, неслучайно тя също е превеждана от цял „екип“ съмишленици. В книгата ще откриете факсимилета от нейните писма, богат снимков материал, две авторски рисунки, подарени на български приятели.
Катя Зографова
Катя Зографова
Катя Зографова е родена на 11.05.1957 г. в гр. Панагюрище. Литературоведка и писателка, директорка на къща музей „Никола Вапцаров“ в София. Автор е на 8 книги.
Има над 600 публикации в печатните медии: участва в научноизследователски сборници, съставя и предговаря книги, пише за световноизвестни, но и за забравени/„забранени“ писатели, за български художници; консултирала е документални филми за Елисавета Багряна, Иван Ненов, Никола Вапцаров, кафе-сладкарница „Цар Освободител“ („Възстановка“). Изследванията й са съсредоточени върху периода на 20-те-40-те години на ХХ век, а сред темите, които я занимават, са постиженията на „многоликата българка“ във всички области на културата, обществения и социалния живот; възкресяването на забравени и „забранени“ автори; авангардният „синтез на изкуствата“; „неразтълкуваният Вапцаров“. Книгата й за Чавдар Мутафов е отличена с международната награда на Панаира на книгата в Ниш, а „Многоликата българка“ - с националната награда „Блага Димитрова“. Нейни текстове са превеждани на италиански, македонски и руски. Членува в Сдружението на българските писатели, Дамския литературен салон „Евгения Марс“ и Женското патриотично дружество „Райна Княгиня“.
There is no added resume!