Вашата количка е празна!
Дървото на живота
Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: "Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб. " Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно.
Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот - това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не " благодарение на... ", а "въпреки че... ". Дано наистина е така.
...Срамежливо се надявам, че този мой обратен поглед не е само старешко бягство от тъгата на днешния ден. Може би той е опит да разбера нещо за себе си, надявам се и за други от моето поколение. Нали единственият начин за оценка е сравнението! Току-виж след години някой друг се сравнява с мен и с моето време... Мисля си, оня вечен въпрос на човечеството -"Кои сме, откъде идваме, накъде отиваме?" - си задава поне веднъж в живота и всеки отделен човек. Тази книга е опит да отговоря на моето " Откъде идвам "...
Станка Пенчева
Станка Пенчева
Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в гр. Сливен, като трето дете в семейството. Баща ú е земеделец, майката – домакиня. В родния си град завършва средното си образование. Тук, в детския вестник “Изгрев”, са отпечатани за пръв път нейни стихотворения (1941-1942 г.), а в централния печат – през 1946-47 г.
В Софийския университет “Св. Климент Охридски” завършва руска филология (1952), свързва се младежките литературни среди. Започва работа в литературната редакция на Националното Радио (1951-1955), излиза първата ú стихосбирка “Пълнолетие” (1952), приета е в Съюза на българските писатели. Две години (1956-1958) живее със семейството си в Русе, кореспондент е на в. “Народна култура”.
Работи още в литературното списание “Септември” (1959-1975) и в сп. “Отечество” (1975-1986). Публикува, освен поезия, публицистика и преводи, главно на руски език. Членува в съюзите на журналистите и преводачите. Пътува много из страната, среща се с почитатели на поезията в почти всички наши градове, изнася и самостоятелни авторски рецитали.
Станка Пенчева е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една – с автобиографична проза, повест за деца. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, белоруски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украйнски, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Има стихосбирки на грузински език.
Носител е на наградите:
* на Съюза на българските писатели: за поезия (1970 и 2002)
на националните:
* “Добри Чинтулов” (1996)
* “П.К. Яворов” (2000)
* “Иван Николов” (2007)
* Златен ланец на в. “Труд” (2003)
Носител е и на орден “Св. Св. Кирил и Методий” I степен (1974).
Регионалната библиотека “Проф. Б. Цонев” – Ловеч, издава подробен библиографски указател на творчеството ú (2006).
Омъжвала се е два пъти – за Климент Цачев и за Георги Бурмов. Има дъщеря и внук.