Стоя в средата на стаята и разглеждам една грамота.
На нея пише, че на 13 август 1964–та съм преплувал река Дунав. По онова време съм бил на единайсет.
Бях забравил това приключение, но грамотата изпадна от някаква книга и ми го припомни.
Днес разчиствам старите си книги.
Това е тъжно упражнение. И все го отлагах. Но повече не мога да издържа. Задръстен съм от книги. Те са навсякъде около мен и не зная какво да ги правя. Едва ли някога ще ги прочета отново – времето няма да ми стигне. А с напредването на възрастта човек трябва да се отървава от някои неща. И трябва да започне от вещите.
Това е за предпочитане пред възможността някой негов познат да ги види на битака, предлагани за жълти стотинки или разпилени край кофата за боклук.
Затова сега стоя в средата на стаята и се разделям с книгите си – една по една.
Константин Петров е роден в София. Завършил УНСС, а по-късно е специализирал "Кинознание" в НАТФИЗ. Сценарист е на игрални филми, на забавни телевизионни предавания и детски пиеси за куклен театър. Автор на два детски романа -- "Приключенията на Нанси", 2006 и "Хъки", 2007.
English
