Времето е пустиня, която трябва да се преминава всеки ден, да се изпълва с призраците на смисъла. Чакането го разтяга, прави го неизбродимо.
Тази вечер не е звънял телефонът и жената е като глухарче, на което са издухали всичките семенца. Останало е само стеблото и празният плодник. Глобусът от пух е изчезнал, красотата се е разпиляла просто заради менливия вятър на настроението на любовника ѝ.
Думата помирение ще е последното ни изкушение. Искаме да се помирим с миналото...
Чакаме да се изсипе отгоре ни небесната благодат и да се слеем двете.
Мариана Найдова е преподавател по български език в Медицински университет – Плевен. Освен на романи, тя е автор и на няколко пиеси, номинирани за награди, преведени на френски език и публикувани в електронни медии.
English
