Вашата количка е празна!
Неволите на истинския полицай
Това е най-добрият Боланьо заради творческото въображение, заради идентифицирането му с неудачниците, заради неговата етика, която не се нуждае от етични принципи, заради проникновения прочит на близките му автори, заради радикалната независимост, заради това, че предлага модерен роман, който не ни лишава от удоволствието да следим интригата, заради един космополитизъм, изразяващ начин на мислене и на живот, заради щастливото и отчаяно отдаване на творчеството...
Роберто Боланьо
Роберто Боланьо (1953–2003) се ражда в Чили; изкарва част от юношеството и младежките си години в Мексико (там през 1975 г. съосновава авангардното движение инфрареализъм, чийто манифест е негово дело; над две десетилетия работи в Испания като сервитьор, продавач, берач, пазач на къмпинг. Почива в Барселона от заболяване на черния дроб. В Телефонни обаждания Артуро Белано, литературното алтер его на Боланьо, минава през някои от истинските перипетии в живота на автора си: в Мексико от безпаричие краде книгите, които иска да чете; в Чили се спасява на косъм от военния преврат благодарение на единия от надзирателите си, бивш негов съученик; в Испания свързва двата края с паричните награди от участия в литературни конкурси.
Романът Диви детективи печели две от важните международни награди за испаноезична проза – Ералде (1998) и Ромуло Галегос (1999) – и прославя Боланьо. Но истинският световен пробив става след смъртта му, с издаването на епичния му незавършен роман 2666 в САЩ през 2008-а: Боланьо се превръща в един от най-продаваните, коментираните и адмирирани писатели на Америка и Европа; от онези, които критиката определя като насъщни за съвременната литература и чиито произведения читателите събират със страст на колекционери.
Въпреки че възприема себе си изключително като поет (Три, Романтичните псета), Роберто Боланьо неусетно се превръща в “най-влиятелния и възхитителен прозаик от своето поколение в испаноезичния свят”, по думите на Сюзън Зонтаг. Автор е на десет романа, излезли приживе: Пързалката (1993), Нацистката литература в Америка (1996), Далечна звезда (1996), Диви детективи (1998), Амулет (1999), Съвети от един ученик на Морисън към един почитател на Джойс (1999, с А. Г. Порта), Мосю Пен (1999), Чилийско ноктюрно (2000), Антверпен (2002), Лумпенско романче (2002). След смъртта му са публикувани и ръкописите на 2666 (2004), Третият Райх (2010) и Неволите на истинския полицай (2011).
Няма добавен откъс от книгата!