Вашата количка е празна!
Римлянката
Стара като света история – бедно семейство, лишено от закрилата на бащата, липса на перспективи при опита да се оцелее по честен начин. На Адриана ѝ се иска, както и на всички млади момичета, да има свой дом, мъж, деца и тихо семейно щастие. Толкова по-болезнено тя усеща реалността без надежди за бъдеще. И тогава се решава – колебанията са ѝ чужди. Тя вярва, че не опетнява себе си, ако го прави без любов. Вярва, че всичко ще свърши, когато тя и майка й бъдат обезпечени...
Адриана стъпва по хлъзгав път, но вярва в мечтата си за дом. Стаята, която някога мебелира за своето бъдещо семейство, става място, където води мъже – странен парадокс, но героинята ни убеждава, че живее така, „както иска“, упорства, че всичко върви, „както трябва“.
Нейният разказ, лишен от изкусност, не позволява равнодушно отношение – прощаваш ѝ инфантилността, лекомислието, излишното простодушие. Тя живее с това, което чувства в дадения момент, и затова за нея няма неверни пътища, живее без особено да се замисля, но затова пък – и без да се препъва.
Алберто Моравия
Алберто Пинкерле е роден през1907 г. в Рим. Псевдонимът Моравия всъщност е фамилията на баба му - еврейка, по бащина линия. Деветгодишен се разболява от костна туберкулоза и задълго е прикован на легло. Тогава чете класици от ХVІІ и ХVІІІ в. и изучава чужди езици. Едва 18-годишен започва да пише първия си роман. Следват световноизвестните „Чочарка“, „Презрението“, „Конформистът“, „Римлянката“, „Воайорът“ и няколко тома разкази. Писателят е удостояван с най-престижните литературни награди в Италия, но Ватикана поставя произведенията му в „Списък на забранените книги“. През 1958 г. е сред тримата финалисти за Нобелова награда за литература, но тя е присъдена на Пастернак. Това не пречи Моравия да е смятан за „баща на италианския неореализъм“.
Няма добавен откъс от книгата!