„Тук са събрани следи от близки и отдавнашни събития, минувачи, приятелства, тъги, които паметта разбужда за последен път – за да бъдат разказани. Опитвам да ги задържа в днешния свят с наивна убеденост, че още са му нужни и че миналото не е добра съдба за тях. Те блуждаят в пространствата на забравата – светещи прашинки от нашите души, които се надяват да ги уловим. Не посмявам да избегна този дълг.

Залъгвам се, че написани през годините за в. „СЕГА”, тези страници придобиват едно особено СЕГА-шно време, което ще ги остави по-дълго в светлата част на живота. Такива мечтания никога не се сбъдват точно както трябва. Но винаги е интересно: как?“

Калин Донков



Калин Донков е автор на поезия и проза. Работил е в БНТ, БНР, както и в мнoго периодични издания – в. „Антени“, сп. „Септември“/„Летописи“, в. „Континент“, сп. „Европа“, в. „Епоха“.

Поезията му е превеждана на английски, руски, френски, испански, полски, чешки, словашки, словенски, сръбски, украински, гръцки, арабски, пенджабски и др., а прозата – на руски и чешки. По стиховете му са създадени песни, а по някои прозаични творби – филми и пиеси.

Книги с лирика: „Априлски хълмове“, „Внезапна възраст“, „Риза за ближния“, „Неизбежен човек“, „Животът е последен“, „Очевидец на съдбата“, „Незабрава“, „Пази се от сърцето“, „Събуди ме вчера“, „Елегии и тържества“, „Ето я нощта“.

Книги с проза: „Частен случай“, „Ранни мемоари“, „Тъгувайте в почивен ден“, „Сърца в неизбежна отбрана“, „Нерви и утехи“, „Разговори от изпуснатия влак“, „Други думи“.