Габриел Зевин

Габриел Зевин "Книгите са синоним на любовта"

Писателската кариера на Габриел Зевин започва на 14 години, когато гневно писмо до местен вестник за концерт на „Гънс енд Роузес” довежда до първата й работа като музикален критик. Любовта й към писането я отвежда в „Харвард”, където завършва със степен по английска литература.

На 37 години авторката има зад гърба си осем романа за тийнейджъри и възрастни. Пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, за тийнейджърка в отвъдния свят, за говорещи кучета, за хора, страдащи от амнезия, и за трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Зевин смята, че нетипичната й гледна точка към писането е плод на необичайното семейство, в което израства - майката й е корейка, а баща й – руски евреин. „Често чувствам, че произходът ми ми е помогнал много – най-вече, защото изпитвам емпатия към различни хора”, казва тя.

Първият й роман Elsewhere (FSG, 2005) е преведен на над 20 езика. Третата й книга „Memoirs of a Teenage Amnesic” (FSG, 2007) печели наградата ALA за най-добра книга за янг адълт и по нея е направен японският филм Dareka ga Watashi ni Kiss wo Shita.

Осмият й роман, бестселърът на „Ню Йорк Таймс” „Книжарничката на острова” (ИК „Кръгозор”), има издания на над двайсет езика. Габриел Зевин е благодарна за топлия прием, който е получила от книготърговците и от читателите. „За да напишеш ревю за книгата, трябва първо да си я прочел – да си я избрал от многото други предварителни копия, които си получил от представителя. Затова се старая винаги да пиша благодарствени писма на тези хора. Накрая реших да напиша едно по-голямо писмо – към всички тях. И така се появи „Книжарничката на острова” - съвършеното любовно писмо към книгите, книжарниците, любителите на книги и книжарите.

За Зевин смисълът на писането, което започва в самота, е в свързването между хората. Щом книгите ни помагат да се свързваме един с друг, а свързването води до любов, значи ли, че книгите са синоним на любов?

„Може би не за всекиго, но за мен са”, потвърждава Габриел. „Понякога си мисля, че влюбването в един човек изобщо не се различава от влюбването в книга.”