Вашата количка е празна!
Вера Мутафчиева. Избрани произведения, том 2: Кърджалийско време
"Кърджалийско време" е монографията, за която на публична защита Вера Мутафчиева получи най-високата научна степен - доктор на историческите науки. Тя потвърди лидерската позиция на своя автор не само в гилдията на специалистите по история на Османската империя, но и в цялата историческа общност.
Защото няколкото десетилетия от втората половина на XVIII и началото на XIX в., които народът ни нарича Кърджалийското време, са най-страшното от многото страшни времена, преживяни от българите и от всички други жители на османската провинция на Балканите. И в документите от епохата, и в спомените на съвременниците, и в историческите изследвания Кърджалийското време дълго беше неясна мъглявина, чиято разрушителна мощ преживяват две човешки генерации.
Голямото достойнство на това изследване е, че то "подреди хаоса". "Кърджалийско време" представя в детайли последователния ход на събитията и отговаря на въпросите защо, кога точно и как във втората половина на XVIII в. избухва неудържимата стихия на размирието, на всеобщото зло. Чрез анализа на огромен брой документи, голяма част от които открити от самата нея в Ориенталски отдел на НБ "Кирил и Методий", В. Мутафчиева обясни неговите причини, движещите го обществени сили, последиците и тенденциите, които внася в последвалите го десетилетия.
Стабилността на аргументите й показа, че историческите изследвания могат да имат същата степен на обективност, както и науките, които наричаме "природни". Направи го с прецизността на хирургична операция. В този строг анализ на документи, събития и личности емоцията липсва. В. Мутафчиева само намеква за своето отношение в някои саркастични забележки, а въображението й е ограничено в добре обосновани предположения.
Личните си представи, познания и чувства към "героите на епохата" и към огромното мнозинство от техни жертви, т.е. хората, живели в Кърджалийското време, В. Мутафчиева преплита в голям художествен разказ в романа си "Летопис на смутното време". Двете творби имат общ исторически сюжет, но той е представен и интерпретиран от различен ъгъл на наблюдение и с различни интелектуални подходи. Научната монография осветлява политическите, икономическите, военните измерения на разрушителното размирие.
В романа те са фонът, който предопределя „въртопа” на човешките съдби. Ако "Кърджалийско време" очертава рамките и същността на размирната епоха, "Летопис на смутното време" конкретизира в човешки животи нейната брутална жестокост, безкрайно насилие, пълен разпад на морални ценности. И в двете творби те са очертани като многогодишно ежедневие, което предопределя житейската съдба на всички: османските султани, отцепниците и бандитите, селяните и гражданите в българските земи.
Вера Мутафчиева
Вера Мутафчиева е българска писателка и историк - османист, член на Българската академия на науките. Дъщеря е на историка Петър Мутафчиев.
През 1951 година завършва История в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а от 1958 година, след защита на дисертация на тема "Феодалната рента в Османската империя XV-XVI век", е кандидат на историческите науки. От 1978 година В. Мутафчиева е доктор на историческите науки.
Асистент е в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (1951-1955), научен сътрудник в Института по история на БАН (1958-1966), старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник I степен в Института по литература при БАН (1979-1993).
Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина в многобройни тиражи. Сред по-известните ѝ произведения са: “Книга за Софроний”, “Случаят Джем”, “Летопис на смутното време”, “Аз, Анна Комнина”, “Предречено от Пагане”, спомените ѝ “Бивалици”, “Разгадавайки баща си”, “Семейна сага” и др. Сценарист е на най-гледания филм в българската история - "Хан Аспарух".
Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар в периода 1982-1986 година.
Била е ръководител на Агенцията за българите в чужбина (1997-1998).
Вера Мутафчиева е лауреат на множество отличия, включително на Хердерова награда (1980).
Няма добавен откъс от книгата!