Вашата количка е празна!
Вера Мутафчиева. Избрани произведения, том 11: Бивалици I. Бивалици II
"Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща й - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи.
Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го смъмре: "Татко Петко, ти нищо не аботиш, само четеш, пишеш и пушиш." (Впрочем, баща Ѝ чете и когато се храни на масата или върви по улицата.) Много по-късно, със себеирония ще разбере бащините занимания, защото и нея ще сполети същото: половин век да вади хляба си като чете, пише и пуши."
Цанко Живков
"Смешно, ама не весело", пише на входа на "Бивалици, втора част". Така, чрез обезателния си прозаически стил, книгата постоянно дисектира сектори от социалната тъкан (дали да не кажа - реже на парцали социалната черга?), за да се видят днес ясно страшните последици от социалната инженерия на комунистите. Разбира се, Вера Мутафчиева издирва остатъците от човещина и чрез няколко случки и образи на добри и почтени хора в дискретни паракритически репризи посочва към Доброто, но после сепнато добавя нещо от рода на, че било имало и добри случайности.
А иначе - "тесния улей на живота", казва тя - "ония тягостни спектакли", когато унижават интелектуалните приноси на родния ти баща, а ти си осъден да мълчиш, за да не изчезнеш и казаното после за българина и липсата на самоуважение у него, и цитирането на любимия Софроний точно там - това трябва да се прочете. И после - личния план в интимно (напълно разрушено) и в трудово (твърде успешно) отношение - трябва да се прочете. "Работния ми живот", казва Вера Мутафчиева с право на гордост.
Това трябва да се прочете. Трудното - в интимен, не в медицински план - зачеване, даването на живот в безлюбовна епоха, това трябва да се прочете; това е кулминацията, затуй следете физиологичния стил там, следете внимателно... Това трябва да се изучава.
Вера Мутафчиева
Вера Мутафчиева е българска писателка и историк - османист, член на Българската академия на науките. Дъщеря е на историка Петър Мутафчиев.
През 1951 година завършва История в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а от 1958 година, след защита на дисертация на тема "Феодалната рента в Османската империя XV-XVI век", е кандидат на историческите науки. От 1978 година В. Мутафчиева е доктор на историческите науки.
Асистент е в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (1951-1955), научен сътрудник в Института по история на БАН (1958-1966), старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник I степен в Института по литература при БАН (1979-1993).
Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина в многобройни тиражи. Сред по-известните ѝ произведения са: “Книга за Софроний”, “Случаят Джем”, “Летопис на смутното време”, “Аз, Анна Комнина”, “Предречено от Пагане”, спомените ѝ “Бивалици”, “Разгадавайки баща си”, “Семейна сага” и др. Сценарист е на най-гледания филм в българската история - "Хан Аспарух".
Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар в периода 1982-1986 година.
Била е ръководител на Агенцията за българите в чужбина (1997-1998).
Вера Мутафчиева е лауреат на множество отличия, включително на Хердерова награда (1980).
Няма добавен откъс от книгата!