В този сборник си дават среща изтънченият и понякога циничен хумор на англичаните, закачливият, дяволит и жизнерадостен хумор на шотландците, пиперливият и прям хумор на ирландците и накрая неподправеният и добродушен хумор на уелсците. И макар всеки от четирите народа да си има своите чудатости и често те да се надсмиват едни на други, хуморът от Британските острови не може да бъде сгрешен с никой друг и остава запазена марка за много усмивки и добро настроение.
***
Някой звъни на вратата на английска къща.
– Кой е? – пита мъжът отвътре.
– Джак Изкормвача! – отвръща зловещ глас.
- Скъпа, за тебе е – извиква съпругът.
***
Ангъс свирел на гайда. Когато се упражнявал, той слизал долу в мазето си, а кучето му заставало горе на стълбите и пеело с него. Един ден, след като репетицията продължавала вече около час, един съсед на гайдаря извикал отгоре:
– По дяволите, Ангъс, не можеш ли да изсвириш нещо, което кучето да не го знае.
***
Ветеран от ИРА разказва на сина си:
– След като атакувахме колоната на англичаните, ние се оттеглихме и заехме отбранителни позиции. Скоро обаче свършихме храната. После свършиха и бирата, и уискито. Жаждата започна да ни измъчва нетърпимо...
– Татко, изобщо ли нямахте вода?
– Повярвай ми, синко, толкова беше напечено, че изобщо не ни беше до къпане...
***
Турист с мотоциклет се обръща към местен уелсец:
– Съжалявам, но сгазих кокошката ви. Ако ви дам пет лири, това ще оправи ли нещата?
– Направете ги десет – отвръща уелският фермер. – Имам един млад петел, който беше ужасно привързан към тази кокошка и се боя, че новината ще го убие.
English
