Вашата количка е празна!
Маскарад (Ново издание)
В „Маскарад“ нова доза баналности на изкуството попадат под ироничния обстрел на сър Тери Пратчет.
Операта! Това величествено музикално творчество, което съществува още от Античността. Опери са композирали Щраус, Вагнер, Чайковски, но погледът на британския писател е бил насочен към една специфична – „Фантомът на операта“ от Андрю Лойд Уебър, базирана на книгата на Гастон Льору.
Защо точно нея? Защо изобщо фокусът пада именно върху това изкуство?
„Маскарад“ е забавна закачка с операта, а в центъра на събитията в романа отново ще намерите любимите ни вещици Баба Вихронрав и леля Ог. Маграт Чеснова все още не я търсете, в „Господари и господарки“ стана кралица, та има други занимания.
Причината Есме Вихронрав и леля Ог да попаднат в Анкх-Морпорк, известният град-държава от света на Диска, е леко прозаична, но вече веднъж в града двете бързо сменят целта на своето посещение на много по-безкористна - младата Агнес е готова да изостави предначертаната ѝ съдба на вещица и да стане певица. (Ако това не е в ущърб на обществото, не знам кое!) И още повече: да избере съзнателно да бъде певица пред вещерския занаят! Не, това не могат да го допуснат двете стари вещици.
Светът на операта е най-подходящото място за Баба Вихронрав и леля Ог да вилнеят и правят поразии, а Тери Пратчет с тяхна помощ и през техния поглед осмива комерсиализацията на изкуството и псевдо-аристократичността на публиката.
Завесите на брилянтния „Маскарад“ се разгръщат, за да ви покажат редица смехотворни ситуации от Диска, малко злощастни убийства, позьорство, любимия Прачетов герой Смърт и любовта му към котките, малко ревност, много пари и главозамайване от света на изкуството.
Пред вас е Операта на Анкх-Морпорк...
... огромно обширно здание, където маскирани фигури и закачулени сенки вършат белите си зад кулисите...
... където да се отдадеш до смърт на сцената не е само метафора...
... а неопитна млада певица е подмамена към участта си от коварен злодей в грозен вечерен костюм.
Освен това там...
... две възрастни дами с островърхи шапки хрупат фъстъци на втория балкон, зяпат големия полилей и подхвърлят: „Ето ти злополука, дето направо я молят да се случи.“
Да, Баба Вихронрав и Леля Ог, най-великите вещици в Света на Диска, се завръщат, за да отделят най-невинно една вечер за посещение в операта.
Значи ще има олелия (но поне ще е добре изпипано представление с убийства и ще можете да припявате, докато тече действието)...
Тери Пратчет
Тери Пратчет е британски писател и най-продаваният автор във Великобритания за 90-те. Най-известен е със серията си от комични фентъзи романи за Света на Диска. До декември 2007 г. е продал 55 милиона книги по света с преводи на 36 езика.
През 2001 печели медала Карнеги за романа си „Изумителният Морис и неговите образовани гризачи“. През 1998 г. на Пратчет е присъден орден на Британската империя „в служба на литературата“. В добавка е посветен в рицарство през 2009 г.
На 11 декември 2007 г. той публично обяви, че страда от ранен стадий на болестта на Алцхаймер. По-късно прави сериозно дарение на Тръста за изследване на болестта и заснема предаване телевизия БиБиСи, проследяваща опита му с болестта.
Роден е в селото Форти Грийн, което сега е част от Бейкънсфийлд, графство Бъкингамшър, Великобритания на 28 април 1948 година. От 1959 г. учи във висше техническо училище в Уайкъмб. Неговият първи разказ „The Hades Business“ е публикуван в училищното списание през 1961 г., а през 1963 година — в професионално издание. След това напуска училище и се заема с журналистика. Неговият първи роман „Килимените хора“ (The Carpet People) е публикуван през 1971 година. Първата книга от поредицата „Светът на Диска“ (Discworld) — „Цветът на магията“ („The Colour of Magic“) излиза през 1983 година. Оттогава издава средно по две книги на година.
Романът „Пирамиди“ е награден с британската награда за фентъзи. През 1998 г. е отличен от английската кралица заради постижения в литературата.
Няма добавен откъс от книгата!