„Призвана за лекар, но родена да бъде поет. Огняна Свилина беше в равна мяра и двете – защото не може да пристъпиш в човешката душа, ако не си поет. Опитомяваше страховете ни, успокояваше размирните ни умове, лекуваше кървящите ни сърца... Прави го и сега. С последните си стихове.“
София Несторова
English
