Сеул, 2019 година.
Забързан живот, различен живот, непознати нрави и отношения, аромати, гледки, усещания. Дори без митичните и фентъзи елементи, дори без мистерията и драмата, Корея може да е забулена в тайни за много от читателите, а „Гумихо. Злокобната лисица“ разпръсква мъглата около един непознат свят, така ярко и цветно разказан, че ти се иска да застенеш на върха на кулата Намсан и да опиташ всяко едно ястие, което предлагат заведенията и сергиите, да се качиш на влакове и автобуси и да попиваш чудесата на един живот, съвсем различен и толкова познат. Защото всички сме хора. Почти всички.
Митовете
В този съвременен Сеул крачи Мийонг - едно удивително красиво момиче-лисиче. Митът за свирепата лисица с девет опашки, за чиято автентичност се борят три държави - Корея, Япония и Китай, стои в основата на тази драматична и на моменти смразяваща история.
Любовта
Да, има любов - чиста, красива, кървава, непростима и непрощаваща, невъзможна, убиваща, егоистична и жертвена. Но отношенията между Мийонг и Джихун не стоят изцяло на преден план, не съвсем, защото това е най-вече история за борбата на едно мразено от всички същество, от което всеки се страхува (и с право), за вътрешния конфликт на гумихо с природата ѝ, за търсенето ѝ на място в свят, който някога е обичала, но вече не знае как.
Хората
Е, те винаги са търсили сили извън себе си, за да оправдаят грешките си. И защо да не обвинят една доверчива лисица. А когато с едно същество се държиш като със злодей, то може и да се превърне в символ на злото. Събитията започват експлозивно още с първите няколко глави, следват последиците от началните събития и след това Кат Чо качва читателя на гърба на една отчаяна лисица, препускаща през обрати, от които спира дъхът, и през разкрития, на които можем само да изхълцаме. И така до края.
Краят
Няма да издам нищо от него. Само ще кажа едно: с поредния обрат в последната глава, не е възможно да не се посегне веднага към втората книга. За тези, които искат само романтика без драма, мога да предупредя - драма има и коледните романтични филми са зад гърба ни. Има огромна кървава (буквално) луна и всичко, което става под нея е толкова човешко, но отново - не съвсем.
Гери Дечева
English
