Макар двата текста да са на повече от 350 години, темите, които те обсъждат, със сигурност са близки до съвременния (и особено до съвременния български) читател.
Подобно на много английски общественици от 40-те години на XVII в. той често роптае, че в училище се учат „ненужни неща“; и на него също много често му се струва, че „свободата да знам, да говоря и да споря на воля“ се намира в огромна опасност.
Добрата новина е, че докато „Ареопагитика“ и „За образованието“ продължават да ни говорят, никога няма да бъде късно да поспрем за минута и (търпеливо) да ги помолим да ни услужат с някой от своите възвишени идеали; а защо не и да помогнем на силните на деня да ги почитат и да се съобразяват с тях винаги, когато е необходимо.
English
