Дамян Дамянов е роден на 13 януари 1935 г. в Сливен. Завършва гимназия в родния си град през 1953 г. и българска филология в Софийския университет през 1961 г. През 60-те години работи като литературен консултант във в. „Народна младеж“ и редактор в отдел „Поезия“ на сп. „Пламък“.
През 1949 г. във вестник „Сливенско дело“ Дамян Дамянов за първи път публикува стихотворения.
Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 г. получава наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество.
Негови са книгите със стихотворения „Очакване“, „Лирика“, „Поема за щастието“, „Коленича пред теб“, „Пред олтара на слънцето“, „И си отива лятото“, „Като тревата“, „Ти приличаш на сълза“, „Ще има връщане“, „Молба към света“, „Вчера по същото време“, „Гимназия „Родина“, „Да бях хляб“, „Ако нямаше огън“, „До следващата смърт“; драматичната поема „Преди всичко любов“, „Живей така, че...“ - есета, импресии, силуети, „И моята България пътува“ - лирична хроника, „Тетрадка по всичко“ - в която са изложени възгледите на поета по някои проблеми, „Първо име на щастието“ - страници от пътни бележки, „Таванът“ - роман, и др.
Стихове на Дамян Дамянов са включвани във всички антологии на българската поезия, излезли на чужди езици.
Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама сина и една дъщеря.
Редица български изпълнители като Лили Иванова, Мария Илиева, Йорданка Христова и др. пеят песни по негови стихове.
На 6 юни 1999 г. големият български поет умира на 64-годишна възраст.
English
