Със сигурност мнозина, които са срещали съпруга ми, сега ще се изненадат колко още е побирала неговата огромна душа; за още колко идеи е намирал енергия; колко още радости е откривал в живота си – споделя д-р Илиева. – Доктора имаше удивителното качество да прозира далеч в бъдещето. Беше визионер, мислеше мащабно и в перспектива. Успяваше да предвижда развитието на икономиката, политиката, духовността. Ненапразно през 2009 г. бе удостоен с отличието „Човек на 21 век“ – всичко, което предприемаше, беше с мисъл за добро бъдеше за повече хора.

Знам, че мнозина заслужават животът им да бъде описан в книга, но решението ми не е самоцел. Защото неизброими са достойните хора, но не всеки има съдбата на д-р Илиев; не всеки е срещнал личностите, с които той се бе срещнал, за да може стъпка по стъпка да се изгради и утвърди като професионалист с международен авторитет, направил толкова много за нашата държава. Беше истински патриот, човек с изключително развито чувство за отговорност, дисциплина и достойнство, който никога не щадеше себе си. Дори в най-непоносимата си умора ставаше и тръгваше, ако беше поел ангажимент. Казваше: „Трябва да отидем, за да уважим човека“… Той вярваше в потенциала на българския народ, държеше на българския език, дразнеше се на безобразното словоблудство от страна на публични личности. Беше сладкодумен разказвач, хората обичаха да го слушат и му казваха: „Докторе, голям омайник си“… Такъв беше моят Доктор Джаз – омайник, който всичко правеше със сърце“.

Няма добавен откъс от книгата!