Клиринговите спогодби не са изобретени от нацистите и за разлика от ранните схващания, не са инструмент на икономическа експлоатация. България успява чрез тях да си осигури експортен пазар, както и важен индустриален внос. Но Германия превръща клиринговите споразумения във всеобхватен търговски режим за доставки на суровини от цяла Европа и финансиране на военната си машина.
Стратегията на България за интеграция с немския пазар не е идеологически, а икономически обоснована, а държавно-корпоративният режим в страната се формира в отговор на германските изисквания, а не като имитация на германския модел.
След краха на Германия в края на Втората световна война и комунистическите погроми в България, когато привидно нищо не е останало от предишния световен ред, режимът на двустранен клиринг продължава да функционира в икономическия блок на СССР. Как може да се обясни тази устойчивост на външнотърговския ред на фона на коренно различните глобални условия, икономически структури и идеологии на Райха и Съветския съюз? Каква е ролята на България и как старият режим обслужва новите ѝ политически цели?
English
